Наистина ли хомосексуализмът не е избор?

На много места можете да срещнете следното или подобно твърдение: „Хомосексуализмът не е избор. Човекът не решава дали да стане гей или не, всъщност той се ражда такъв, независимо от желанието си и няма начин да се промени тази „ориентация.” Така ли е наистина? Всъщност това твърдение е лъжа. Няма никакви обективни данни за това, че човек е предопределен биологично или по друг начин да има „гей ориентация”. Ето само някои от доказателствата:

  1. Няма известен генетичен, анатомичен или физиологичен признак, по който хомосексуалистите да се различават от другите хора. Т. е. няма ген на хомосексуализма нито някакви характеристики в анатомията или физиологията на човека, който да предопределят той да стане хомосексуалист.
  2. В потвърждение на написаното по-горе, проучване на Колумбрийския и Йейлския университети показва, че само 6.7 % от случаите, когато един еднояйчен близнак мъж е хомосексуалист, такъв е и брат му. А както е известно, всички еднояйчни близнаци са със 100% еднакво ДНК и имат еднакво вътреутробно развитие[1].
  3. Много от хомосексуалистите мъже „откриват, че са гей” в зряла и „презряла” възраст, като преди това имат нормални бракове или връзки с жени и имат деца. Същото се отнася, разбира се, и за жените лесбийки. Ако беше вярно, че хомосексуализмът е предопределен генетично или по друг начин, то това трябваше да се проявява при всички още от ранна възраст.
  4. Има много хомосексуалисти, които искат и успяват да се преборят с това свое вредно влечение и създават здрави нормални семейства, като например този случай: Ex-gay man: ‘Homosexuality is just another human brokenness’
Но дори даден човек и да има вродена или придобита склонност към някои вредни или опасни постъпки, това не ги прави добри или нормални, нито пък значи, че той трябва да им се отдаде, а напротив - на този човек трябва да му се помага и да се насърчава да се бори с наклонността си.
Да вземем за пример пиянството (алкохолизмът). За него, за разлика от хомосексуализма, е доказано, че има наследствена обусловеност. Но на никой не е хрумнало, хората страдащи от него, да се насърчават да пият, да се обяви, че това е нормално и че те не са избрали да са такива. Самите страдащи от алкохолизъм също не парадират с тази си слабост и не искат повече права за себе си, като например безплатен алкохол, правото да шофират пияни и пр. безумни права. Напротив – тези хора по всякакъв начин се подпомагат от обществото да се откажат от тази своя вредна страст и това, разбира се, е правилно.
Така трябва да се постъпва и с хомосексуалистите – не да се обиждат, изолират и дискриминират, но не и да се насърчават в извършването на своето извращение и да им се казва, че това е нормално. Трябва да им се осигури подходяща терапия, чрез която те да преодолеят това свое влечение. Опитът показва, че това е напълно възможно и хората, които са го постигнали, свидетелстват, че след това живеят много по-пълноценен и щастлив живот. Така всъщност се е постъпвало на запад допреди няколко десетилетия, когато внезапно хомосексуализмът от болест се превърна в човешко право.

Източници на информация
[1] Are gays ‘born that way’? Most Americans now say yes, but science says no

Коментари

Публикуване на коментар